безответен

Речник на българския език

безотвѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безотвѐтна, безотвѐтно, мн. безотвѐтни, прил. Който не дава или не получава отговор. Стоя безответен.

Грешни изписвания (7)

  • безответин
  • безутветен
  • безутветин
  • бизответен
  • бизответин
  • бизутветен
  • бизутветин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бе-зот-ве-тен
непълен член бе-зот-вет-ния
пълен член бе-зот-вет-ни-ят
ж. р. бе-зот-вет-на
членувано бе-зот-вет-на-та
ср. р. бе-зот-вет-но
членувано бе-зот-вет-но-то
мн. ч. бе-зот-вет-ни
членувано бе-зот-вет-ни-те