беззвучно

Речник на българския език

1. беззву̀чно — наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • беззвучну
  • биззвучно
  • биззвучну

2. беззвучно — ср. р.

беззвучно е производна форма на беззвучен (ср. р.).

Връзки