1.
тѝхо
—
наречие
(тип 188)
Значение
нареч.
1. За звук, говор — слабо, едва чуто. Говоря тихо. Чукам тихо. Свиря тихо.
2. Без звук или шум, спокойно. В къщата е тихо. Седя тихо. Чакат тихо.
1. За звук, говор — слабо, едва чуто. Говоря тихо. Чукам тихо. Свиря тихо.
2. Без звук или шум, спокойно. В къщата е тихо. Седя тихо. Чакат тихо.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- тиху
2. тихо — ср. р.
тихо е производна форма на тих (ср. р.).