обем

обѐм — съществително име, мъжки род (тип 7)

Значение

мн. обѐми, (два) обѐма, м.
1. Само ед. Размер на пространството, заградено от едно тяло. Обем на куб.
2. Прен. Само ед. Размер, количество. Обем познания.
3. Вместимост, доза, определено количество. Смесват се два обема вода с един обем наситен разтвор.

Синоними

съдържание, вместимост, кубатура, количество
обхват, размер, големина, обемност, обхватност
величина, обширност
мярка
маса

Грешни изписвания (1)

убем

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		обем
	непълен член	обе-ма
	пълен член	обе-мът
мн.ч.		обе-ми
мн.ч.	членувано	обе-ми-те
бройна форма		обе-ма
звателна форма		—

Връзки