величина̀
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. величинѝ, ж.
1. Спец. Това, което може да се измери, изчисли. Променлива величина.
2. Духовна стойност, значимост. Той е от европейска величина.
3. Остар. Размер, големина.
1. Спец. Това, което може да се измери, изчисли. Променлива величина.
2. Духовна стойност, значимост. Той е от европейска величина.
3. Остар. Размер, големина.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- велечена
- велеченъ
- велечина
- велечинъ
- величена
- величенъ
- величинъ
- вилечена
- вилеченъ
- вилечина
- вилечинъ
- виличена
- виличенъ
- виличина
- виличинъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ве-ли-чи-на | |
|---|---|---|
| членувано | ве-ли-чи-на-та | |
| мн.ч. | ве-ли-чи-ни | |
| членувано | ве-ли-чи-ни-те | |
| звателна форма | — | |