землище

Речник на българския език

зѐмлище съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. зѐмлища, ср. Територия, земя, административно принадлежаща на едно селище. Землището на селото стига до града.

Грешни изписвания (7)

  • землеште
  • землешти
  • землеще
  • землещи
  • землиште
  • землишти
  • землищи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зем-ли-ще
членувано зем-ли-ще-то
мн.ч. зем-ли-ща
членувано зем-ли-ща-та