местност

Речник на българския език

мѐстност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

местността̀, мн. мѐстности, ж. Някакво определено място, пространство; част от земната повърхност. Гориста местност. Красива местност.

Грешни изписвания (7)

  • месност
  • меснуст
  • местнуст
  • меснос
  • меснус
  • местнос
  • местнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мес-т-ност
членувано мес-т-ност-та
мн.ч. мес-т-нос-ти
членувано мес-т-нос-ти-те
звателна форма