царство

Речник на българския език

ца̀рство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. ца̀рства, ср.
1. Държава, управлявана от цар. Първо българско царство.
2. Само ед. Господство, подчиненост, власт.
3. Прен. Област от действителността, обхващаща някакви предмети или явления. Животинско царство.
4. Прен. Област, свят, в който преобладава нещо. В царството на приказките. В царството на ледовете.
Царство му небесно. — Израз в знак на добри чувства към покойник, към паметта му.

Грешни изписвания (1)

  • царству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цар-с-т-во
членувано цар-с-т-во-то
мн.ч. цар-с-т-ва
членувано цар-с-т-ва-та