държава

Речник на българския език

1. държа̀ва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. държа̀ви, ж. Политическа форма за организиране на обществото, начело с органи за осъществяване на всички власти — изпълнителна, законодателна, съдебна, както и територията, върху която се разпростира тази организация; страна.
прил. държа̀вен, държа̀вна, държа̀вно, мн. държа̀вни. Държавен глава.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • даржава
  • даржавъ
  • държавъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дър-жа-ва
членувано дър-жа-ва-та
мн.ч. дър-жа-ви
членувано дър-жа-ви-те
звателна форма

2. Държа̀ва географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Даржава
  • Даржавъ
  • Държавъ