сума

Речник на българския език

1. су̀ма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. су̀ми, ж.
1. Спец. В математиката — резултатът, получен при действието събиране; сбор.
2. Прен. Общо количество от нещо.
3. Определено количество пари. Внесох в банката крупна сума.

Грешни изписвания (1)

  • сумъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-ма
членувано су-ма-та
мн.ч. су-ми
членувано су-ми-те
звателна форма

2. су̀ма наречие (тип 188) редактиране

Значение

Разг. Много, доста. Похарчих сума пари.

Грешни изписвания (1)

  • сумъ