завладяване

Речник на българския език

завладя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • завладявъне
  • завлъдяване
  • завлъдявъне
  • зъвладяване
  • зъвладявъне
  • зъвлъдяване
  • зъвлъдявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зав-ла-дя-ва-не
членувано зав-ла-дя-ва-не-то
мн.ч. зав-ла-дя-ва-ния
членувано зав-ла-дя-ва-ни-я-та