покоряване

Речник на българския език

покоря̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • покорявъне
  • покуряване
  • покурявъне
  • пукоряване
  • пукорявъне
  • пукуряване
  • пукурявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ко-ря-ва-не
членувано по-ко-ря-ва-не-то
мн.ч. по-ко-ря-ва-ния
членувано по-ко-ря-ва-ни-я-та