сцена

Речник на българския език

сцѐна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. сцѐни, ж.
1. Специална площадка в салон, където се играе театрално представление. Въртяща се сцена.
2. Спец. Отделна, относително обособена част от драматургична творба.
3. Отделна част от действие, епизод в художествена творба.
4. Обикн. мн. Произшествие, скандал, шумна разправия. Семейни сцени.
5. Поле на изява; област, сфера. На сцената на обществено-политическия живот се появиха нови партии. 6. Само ед. Театър.
Излизам/изляза на сцената. — Започвам да се проявявам, да действам.
Слизам/сляза от сцената. — Преставам да се проявявам, да действам.
Правя сцени. — Устройвам скандали, разправии.

Грешни изписвания (1)

  • сценъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сце-на
членувано сце-на-та
мн.ч. сце-ни
членувано сце-ни-те
звателна форма