първенец

Речник на българския език

1. първенѐц съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. първенци, м.
1. Издигнат, известен човек в определено населено място. Селски първенци.
2. Човек или отбор, първи по резултати — в учението, в спорта и др.

Грешни изписвания (3)

  • парвенец
  • парвинец
  • първинец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пър-ве-нец
непълен член пър-ве-не-ца
пълен член пър-ве-не-цът
мн.ч. пър-вен-ци
членувано пър-вен-ци-те
бройна форма пър-вен-ци
звателна форма пър-ве-не-цо

2. Първенѐц географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Парвенец
  • Парвинец
  • Първинец