душило

Речник на българския език

1. душило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

душило е производна форма на душа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. душило — мин. деят. св. прич. ср. р.

душило е производна форма на душа (мин. деят. св. прич. ср. р.).

3. душило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

душило е производна форма на душа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. душило — мин. деят. св. прич. ср. р.

душило е производна форма на душа (мин. деят. св. прич. ср. р.).