душилите

Речник на българския език

1. душилите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

душилите е производна форма на душа (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. душилите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

душилите е производна форма на душа (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).