душил

Речник на българския език

1. душил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

душил е производна форма на душа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. душил — мин. деят. св. прич. м. р.

душил е производна форма на душа (мин. деят. св. прич. м. р.).

3. душил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

душил е производна форма на душа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. душил — мин. деят. св. прич. м. р.

душил е производна форма на душа (мин. деят. св. прич. м. р.).