душиш

Речник на българския език

1. душиш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

душиш е производна форма на душа (сег. вр., 2 л., ед. ч.).

2. душиш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

душиш е производна форма на душа (сег. вр., 2 л., ед. ч.).