щяла съм да съм душила

Речник на българския език

1. щяла съм да съм душила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм душила е производна форма на душа (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. щяла съм да съм душила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм душила е производна форма на душа (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).