псѝхика
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед.
1. Спец. Свойство на високоорганизираната материя да отразява обективния свят.
2. Съвкупност от вътрешни преживявания като отражение на обективната действителност в съзнанието; душевен мир, душа. Лабилна психика.прил. психичен, психична, психично, мн. психични.прил. психически, психическа, психическо, мн. психически.
1. Спец. Свойство на високоорганизираната материя да отразява обективния свят.
2. Съвкупност от вътрешни преживявания като отражение на обективната действителност в съзнанието; душевен мир, душа. Лабилна психика.прил. психичен, психична, психично, мн. психични.прил. психически, психическа, психическо, мн. психически.
Грешни изписвания (3)
- психека
- психекъ
- психикъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | пси-хи-ка | |
|---|---|---|
| членувано | пси-хи-ка-та | |
| мн.ч. | пси-хи-ки | |
| членувано | пси-хи-ки-те | |
| звателна форма | — | |