физика

Речник на българския език

1. фѝзика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Спец. Наука, в която се изучават свойствата и строежът на материята, нейното движение и изменение, както и закономерностите в природните явления.
2. Прен. Разг. Телосложение, тяло на човек. Добра физика. Спортна физика.
прил. физѝчен, физѝчна, физѝчно, мн. физѝчни. Физични явления.

Грешни изписвания (3)

  • физека
  • физекъ
  • физикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фи-зи-ка
членувано фи-зи-ка-та
мн.ч. фи-зи-ки
членувано фи-зи-ки-те
звателна форма

2. физика — ед. ч. непълен член

физика е производна форма на физик (ед. ч. непълен член).

3. физика — бройна форма

физика е производна форма на физик (бройна форма).