индивидуалност

Речник на българския език

индивидуа̀лност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

индивидуалността̀, само ед., ж.
1. Отличителните, личните качества на нещо. Индивидуалност на писател. Творческа индивидуалност.
2. Отличителност, отделност. Всеки учен има своя индивидуалност на подхода.

Грешни изписвания (16)

  • индеведоалнос
  • индеведоалнус
  • индеведуалнос
  • индеведуалнус
  • индевидоалнос
  • индевидоалнус
  • индевидуалнос
  • индевидуалнус
  • индиведоалнос
  • индиведоалнус
  • индиведуалнос
  • индиведуалнус
  • индивидоалнос
  • индивидоалнус
  • индивидуалнос
  • индивидуалнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-ди-ви-ду-ал-ност
членувано ин-ди-ви-ду-ал-ност-та
мн.ч. ин-ди-ви-ду-ал-нос-ти
членувано ин-ди-ви-ду-ал-нос-ти-те
звателна форма