строеж

Речник на българския език

строѐж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. строѐжи, (два) строѐжа, м.
1. Само ед. Строене. Започнахме строежа веднага.
2. Това, което се строи. Вижда се строежът на болницата.
3. Само ед. Разположение и връзка между частите на цялото; структура, конструкция, организация, устройство. Строеж на клетката.

Грешни изписвания (2)

  • строеш
  • струеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стро-еж
непълен член стро-е-жа
пълен член стро-е-жът
мн.ч. стро-е-жи
членувано стро-е-жи-те
бройна форма стро-е-жа
звателна форма