постройка

Речник на българския език

постро̀йка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. постро̀йки, ж.
1. Само ед. Построяване.
2. Това, което е построено; сграда, здание. Голяма постройка.
3. Строеж на художествено произведение и др.; структура.

Грешни изписвания (3)

  • постройкъ
  • пустройка
  • пустройкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пос-т-рой-ка
членувано пос-т-рой-ка-та
мн.ч. пос-т-рой-ки
членувано пос-т-рой-ки-те
звателна форма