тъкан

Речник на българския език

1. тъ̀кан съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

тъканта̀, мн. тъ̀кани, ж.
1. Материя, изработена чрез тъкане. Копринена тъкан.
2. Само ед. Начин, по който е изработена такава материя. Сбита тъкан.
3. Прен. Само ед. Съдържание, основа. В тъканта на разказа са вплетени оригинални идеи.
4. Спец. В животинските и растителните организми — съвкупност от еднородни по строеж, произход и функция клетки. Съединителна тъкан. Мускулна тъкан.

Грешни изписвания (1)

  • тъкън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тъ-кан
членувано тъ-кан-та
мн.ч. тъ-ка-ни
членувано тъ-ка-ни-те
звателна форма

2. тъкан — мин. страд. прич. м. р.

тъкан е производна форма на тъка (мин. страд. прич. м. р.).