нерв

нѐрвът, нѐрва, мн. нѐрви, (два) нѐрва, м.
1. Спец. Един от най-тънките израстъци на главния и гръбначния мозък, който управлява дейността на организма. Зрителен нерв.
2. Само мн. Цялостната система от такива израстъци, която определя дейността на организма и поведението на човека.
3. Само мн. Състояние на раздразненост. Страдам от нерви.
4. Жилка на растителен лист.
5. Прен. Разг. Само ед. Жизненост, бодрост. Има нерв в работата му.
• Късам нервите (на някого). — Силно дразня, нервирам.
• Нямам нерви. — Не мога повече да издържам на някакво напрежение.
• Дебели нерви. — Спокоен, търпелив, невъзмутим (човек).