лико

Речник на българския език

лико̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

и лѝко ср., само ед.
1. Дървесинно вещество под кората на млада липа, върба и др.
2. Тесни жилави ивици, които се използват за връзване. Връзвам лозето с лико.

Грешни изписвания (1)

  • леко

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ли-ко
членувано ли-ко-то
мн.ч. ли-ка
членувано ли-ка-та