наемане

Речник на българския език

наѐмане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • наемани
  • наемъне
  • наемъни
  • нъемане
  • нъемани
  • нъемъне
  • нъемъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-е-ма-не
членувано на-е-ма-не-то
мн.ч. на-е-ма-ния
членувано на-е-ма-ни-я-та