бюро

Речник на българския език

бюро̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. бюра̀, ср.
1. Писалищна маса.
2. Работно помещение, кантора.
3. Специализирана служба към учреждение. Бюро за услуги. Бюро за преводи.

Грешни изписвания (3)

  • бйоро
  • бйуро
  • биуро

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бю-ро
членувано бю-ро-то
мн.ч. бю-ра
членувано бю-ра-та