фу̀нкция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. фу̀нкции, ж.
1. Професионално или друго задължение, поле на дейност; предназначение, длъжност, роля. Неговата функция е да подбира най-важното.
2. Спец. Дейност, употреба, работа на някакъв орган. Бъбречна функция.
3. Прен. Явление, което е свързано с развитието на друго явление или произтича от него. Бездействието е функция на дългите години мълчаливо търпение.
4. Спец. В математиката — променлива величина, която се изменя в зависимост от изменението на друга величина.
1. Професионално или друго задължение, поле на дейност; предназначение, длъжност, роля. Неговата функция е да подбира най-важното.
2. Спец. Дейност, употреба, работа на някакъв орган. Бъбречна функция.
3. Прен. Явление, което е свързано с развитието на друго явление или произтича от него. Бездействието е функция на дългите години мълчаливо търпение.
4. Спец. В математиката — променлива величина, която се изменя в зависимост от изменението на друга величина.
Синоними
Грешни изписвания (5)
- функцеа
- функцеъ
- функцея
- функциа
- функциъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | фун-к-ция | |
|---|---|---|
| членувано | фун-к-ци-я-та | |
| мн.ч. | фун-к-ции | |
| членувано | фун-к-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |