функция

Речник на българския език

фу̀нкция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. фу̀нкции, ж.
1. Професионално или друго задължение, поле на дейност; предназначение, длъжност, роля. Неговата функция е да подбира най-важното.
2. Спец. Дейност, употреба, работа на някакъв орган. Бъбречна функция.
3. Прен. Явление, което е свързано с развитието на друго явление или произтича от него. Бездействието е функция на дългите години мълчаливо търпение.
4. Спец. В математиката — променлива величина, която се изменя в зависимост от изменението на друга величина.

Грешни изписвания (5)

  • функцеа
  • функцеъ
  • функцея
  • функциа
  • функциъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фун-к-ция
членувано фун-к-ци-я-та
мн.ч. фун-к-ции
членувано фун-к-ци-и-те
звателна форма