умисли

Речник на българския език

1. умисли — мн. ч.

умисли е производна форма на умисъл (мн. ч.).

2. умисли — сег. вр., 3 л., ед. ч.

умисли е производна форма на умисля се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. умисли — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

умисли е производна форма на умисля се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. умисли — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

умисли е производна форма на умисля се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. умисли — повелително наклонение, ед. ч.

умисли е производна форма на умисля се (повелително наклонение, ед. ч.).