похот

Речник на българския език

по̀хот съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

похотта̀, само ед., ж. Силно сексуално желание, влечение; сластолюбие,сладострастие. Обхванат от похот.

Грешни изписвания (1)

  • похут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-хот
членувано по-хот-та
мн.ч. по-хо-ти
членувано по-хо-ти-те
звателна форма