сладострастие

Речник на българския език

сладостра̀стие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Нагласа за чувствени наслади; сластолюбие, чувственост, похотливост.

Грешни изписвания (3)

  • сладустрастие
  • слъдострастие
  • слъдустрастие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сла-дос-т-рас-тие
членувано сла-дос-т-рас-ти-е-то
мн.ч. сла-дос-т-рас-тия
членувано сла-дос-т-рас-ти-я-та