еротика

Речник на българския език

еро̀тика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Чувственост, съсредоточаване на вниманието към половия живот, сексуалните желания и тяхното изобразяване.
прил. еротѝчен, еротѝчна, еротѝчно, мн. еротѝчни. Еротична литература. Еротичен филм. Еротична поезия.

Грешни изписвания (7)

  • еротека
  • еротекъ
  • еротикъ
  • иротека
  • иротекъ
  • иротика
  • иротикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. еро-ти-ка
членувано еро-ти-ка-та
мн.ч. еро-ти-ки
членувано еро-ти-ки-те
звателна форма