либе

Речник на българския език

лѝбе съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. лѝбета, ср. Остар. Любим мъж или любима жена.

Грешни изписвания (1)

  • либи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ли-бе
членувано ли-бе-то
мн.ч. ли-бе-та
членувано ли-бе-та-та