любовница

Речник на българския език

любо̀вница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. любо̀вници, ж. Жена любовник.

Грешни изписвания (11)

  • лйобовнеца
  • лйобовнецъ
  • лйобовница
  • лйобовницъ
  • лйубовнеца
  • лйубовнецъ
  • лйубовница
  • лйубовницъ
  • любовнеца
  • любовнецъ
  • любовницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лю-бов-ни-ца
членувано лю-бов-ни-ца-та
мн.ч. лю-бов-ни-ци
членувано лю-бов-ни-ци-те
звателна форма