метреса

Речник на българския език

метрѐса съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. метрѐси, ж. Жена, издържана от своя любовник; държанка, любовница.

Грешни изписвания (3)

  • метресъ
  • митреса
  • митресъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мет-ре-са
членувано мет-ре-са-та
мн.ч. мет-ре-си
членувано мет-ре-си-те
звателна форма