приятелка

Речник на българския език

прия̀телка съществително име, женски род (тип 41a) редактиране

Значение

мн. приятелки, ж. Жена приятел.

Грешни изписвания (7)

  • преятелка
  • преятелкъ
  • преятилка
  • преятилкъ
  • приятелкъ
  • приятилка
  • приятилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-я-тел-ка
членувано при-я-тел-ка-та
мн.ч. при-я-тел-ки
членувано при-я-тел-ки-те
звателна форма при-я-тел-ко