държанка

Речник на българския език

държа̀нка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. държа̀нки, ж. Остар. Жена в неузаконени интимни отношения с мъж, който я издържа.

Грешни изписвания (3)

  • даржанка
  • даржанкъ
  • държанкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дър-жан-ка
членувано дър-жан-ка-та
мн.ч. дър-жан-ки
членувано дър-жан-ки-те
звателна форма