свиден

Речник на българския език

свѝден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

свидна, свидно, мн. свидни, прил. Който е скъп, мил, ценен. Свидно дете. Парите ми са свидни. Свиден край.

Грешни изписвания (1)

  • свидин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сви-ден
непълен член свид-ния
пълен член свид-ни-ят
ж. р. свид-на
членувано свид-на-та
ср. р. свид-но
членувано свид-но-то
мн. ч. свид-ни
членувано свид-ни-те