любя

Речник на българския език

лю̀бя преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

лю̀биш, мин. св. лю̀бих и любѝх, мин. прич. лю̀бил и любѝл, несв.
1. Остар. Кого, какво. Изпитвам любов, любовно влечение. Любя страната си. Любя Иван.
2. Кого. Обладавам сексуално (жена).
любя се. — Само мн. Осъществяваме сексуален контакт.
същ. лю̀бене, ср.

Грешни изписвания (1)

  • любъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице лю-бя лю-бим
2 лице лю-биш лю-би-те
3 лице лю-би лю-бят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице лю-бих лю-бих-ме
2 лице лю-би лю-бих-те
3 лице лю-би лю-би-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице лю-бех лю-бех-ме
2 лице лю-бе-ше лю-бех-те
3 лице лю-бе-ше лю-бе-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице любил съм любила съм любило съм любили сме
2 лице любил си любила си любило си любили сте
3 лице любил е любила е любило е любили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях любил бях любила бях любило бяхме любили
2 лице беше любил беше любила беше любило бяхте любили
3 лице беше любил беше любила беше любило бяха любили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще любя ще любим
2 лице ще любиш ще любите
3 лице ще люби ще любят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм любил ще съм любила ще съм любило ще сме любили
2 лице ще си любил ще си любила ще си любило ще сте любили
3 лице ще е любил ще е любила ще е любило ще са любили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да любя щяхме да любим
2 лице щеше да любиш щяхте да любите
3 лице щеше да люби щяха да любят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм любил щях да съм любила щях да съм любило щяхме да сме любили
2 лице щеше да си любил щеше да си любила щеше да си любило щяхте да сте любили
3 лице щеше да е любил щеше да е любила щеше да е любило щяха да са любили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице любел съм любела съм любело съм любели сме
2 лице любел си любела си любело си любели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице любил съм любила съм любило съм любили сме
2 лице любил си любила си любило си любили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм любил била съм любила било съм любило били сме любили
2 лице бил си любил била си любила било си любило били сте любили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да любя щяла съм да любя щяло съм да любя щели сме да любим
2 лице щял си да любиш щяла си да любиш щяло си да любиш щели сте да любите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм любил щяла съм да съм любила щяло съм да съм любило щели сме да сме любили
2 лице щял си да си любил щяла си да си любила щяло си да си любило щели сте да сте любили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих любил бих любила бих любило бихме любили
2 лице би любил би любила би любило бихте любили
3 лице би любил би любила би любило биха любили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
лю-би лю-бе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род лю-бен
непълен член лю-бе-ния
пълен член лю-бе-ни-ят
женски род лю-бе-на
членувано лю-бе-на-та
среден род лю-бе-но
членувано лю-бе-но-то
множествено число лю-бе-ни
членувано лю-бе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род лю-бил
непълен член лю-би-лия
пълен член лю-би-ли-ят
женски род лю-би-ла
членувано лю-би-ла-та
среден род лю-би-ло
членувано лю-би-ло-то
множествено число лю-би-ли
членувано лю-би-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род лю-бел
женски род лю-бе-ла
среден род лю-бе-ло
множествено число лю-бе-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род лю-бещ
непълен член лю-бе-щия
пълен член лю-бе-щи-ят
женски род лю-бе-ща
членувано лю-бе-ща-та
среден род лю-бе-що
членувано лю-бе-що-то
множествено число лю-бе-щи
членувано лю-бе-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

лю-бей-ки