любели

Речник на българския език

1. любели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

любели е производна форма на любя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. любели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

любели е производна форма на любя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).