любене

Речник на българския език

лю̀бене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. лю̀бя

Грешни изписвания (3)

  • любени
  • любине
  • любини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лю-бе-не
членувано лю-бе-не-то
мн.ч. лю-бе-ния
членувано лю-бе-ни-я-та