залюбвам

Речник на българския език

залю̀бвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

залю̀бваш, несв. и залю̀бя, св.; Кого, какво. Започвам да обичам; влюбвам се.

Грешни изписвания (3)

  • залюбвъм
  • зълюбвам
  • зълюбвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-люб-вам за-люб-ва-ме
2 лице за-люб-ваш за-люб-ва-те
3 лице за-люб-ва за-люб-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-люб-вах за-люб-вах-ме
2 лице за-люб-ва за-люб-вах-те
3 лице за-люб-ва за-люб-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-люб-вах за-люб-вах-ме
2 лице за-люб-ва-ше за-люб-вах-те
3 лице за-люб-ва-ше за-люб-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице залюбвал съм залюбвала съм залюбвало съм залюбвали сме
2 лице залюбвал си залюбвала си залюбвало си залюбвали сте
3 лице залюбвал е залюбвала е залюбвало е залюбвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях залюбвал бях залюбвала бях залюбвало бяхме залюбвали
2 лице беше залюбвал беше залюбвала беше залюбвало бяхте залюбвали
3 лице беше залюбвал беше залюбвала беше залюбвало бяха залюбвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще залюбвам ще залюбваме
2 лице ще залюбваш ще залюбвате
3 лице ще залюбва ще залюбват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм залюбвал ще съм залюбвала ще съм залюбвало ще сме залюбвали
2 лице ще си залюбвал ще си залюбвала ще си залюбвало ще сте залюбвали
3 лице ще е залюбвал ще е залюбвала ще е залюбвало ще са залюбвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да залюбвам щяхме да залюбваме
2 лице щеше да залюбваш щяхте да залюбвате
3 лице щеше да залюбва щяха да залюбват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм залюбвал щях да съм залюбвала щях да съм залюбвало щяхме да сме залюбвали
2 лице щеше да си залюбвал щеше да си залюбвала щеше да си залюбвало щяхте да сте залюбвали
3 лице щеше да е залюбвал щеше да е залюбвала щеше да е залюбвало щяха да са залюбвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице залюбвал съм залюбвала съм залюбвало съм залюбвали сме
2 лице залюбвал си залюбвала си залюбвало си залюбвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице залюбвал съм залюбвала съм залюбвало съм залюбвали сме
2 лице залюбвал си залюбвала си залюбвало си залюбвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм залюбвал била съм залюбвала било съм залюбвало били сме залюбвали
2 лице бил си залюбвал била си залюбвала било си залюбвало били сте залюбвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да залюбвам щяла съм да залюбвам щяло съм да залюбвам щели сме да залюбваме
2 лице щял си да залюбваш щяла си да залюбваш щяло си да залюбваш щели сте да залюбвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм залюбвал щяла съм да съм залюбвала щяло съм да съм залюбвало щели сме да сме залюбвали
2 лице щял си да си залюбвал щяла си да си залюбвала щяло си да си залюбвало щели сте да сте залюбвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих залюбвал бих залюбвала бих залюбвало бихме залюбвали
2 лице би залюбвал би залюбвала би залюбвало бихте залюбвали
3 лице би залюбвал би залюбвала би залюбвало биха залюбвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-люб-вай за-люб-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-люб-ван
непълен член за-люб-ва-ния
пълен член за-люб-ва-ни-ят
женски род за-люб-ва-на
членувано за-люб-ва-на-та
среден род за-люб-ва-но
членувано за-люб-ва-но-то
множествено число за-люб-ва-ни
членувано за-люб-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-люб-вал
непълен член за-люб-ва-лия
пълен член за-люб-ва-ли-ят
женски род за-люб-ва-ла
членувано за-люб-ва-ла-та
среден род за-люб-ва-ло
членувано за-люб-ва-ло-то
множествено число за-люб-ва-ли
членувано за-люб-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-люб-вал
женски род за-люб-ва-ла
среден род за-люб-ва-ло
множествено число за-люб-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род за-люб-ващ
непълен член за-люб-ва-щия
пълен член за-люб-ва-щи-ят
женски род за-люб-ва-ща
членувано за-люб-ва-ща-та
среден род за-люб-ва-що
членувано за-люб-ва-що-то
множествено число за-люб-ва-щи
членувано за-люб-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

за-люб-вай-ки