любело

Речник на българския език

1. любело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

любело е производна форма на любя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. любело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

любело е производна форма на любя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).