любещ

Речник на българския език

1. лю̀бещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • любешт
  • любишт
  • любищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. лю-бещ
непълен член лю-бе-щия
пълен член лю-бе-щи-ят
ж. р. лю-бе-ща
членувано лю-бе-ща-та
ср. р. лю-бе-що
членувано лю-бе-що-то
мн. ч. лю-бе-щи
членувано лю-бе-щи-те

2. любещ — сег. деят. прич. м. р.

любещ е производна форма на любя (сег. деят. прич. м. р.).