милите

Речник на българския език

1. милите — мн. ч. членувано

милите е производна форма на мил (мн. ч. членувано).

2. милите — мн. ч. членувано

милите е производна форма на миля (мн. ч. членувано).

3. милите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

милите е производна форма на мия (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).