мила

Речник на българския език

1. мила междуметие (тип 190) редактиране

Значение

2. мила — ж. р.

мила е производна форма на мил (ж. р.).

3. мила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мила е производна форма на мия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. мила — мин. деят. св. прич. ж. р.

мила е производна форма на мия (мин. деят. св. прич. ж. р.).