миролюбѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
миролюбѝва, миролюбѝво, мн. миролюбѝви, прил. Който е обхванат от миролюбие. Българският народ е миролюбив.
същ. миролюбѝвост, миролюбивостта̀, ж.
същ. миролюбѝвост, миролюбивостта̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- меролйобив
- меролйубив
- меролюбив
- мерулйобив
- мерулйубив
- мерулюбив
- миролйобив
- миролйубив
- мирулйобив
- мирулйубив
- мирулюбив
- меролюбиф
- мерулюбиф
- миролюбиф
- мирулюбиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ми-ро-лю-бив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ми-ро-лю-би-вия | ||
| пълен член | ми-ро-лю-би-ви-ят | ||
| ж. р. | ми-ро-лю-би-ва | ||
| членувано | ми-ро-лю-би-ва-та | ||
| ср. р. | ми-ро-лю-би-во | ||
| членувано | ми-ро-лю-би-во-то | ||
| мн. ч. | ми-ро-лю-би-ви | ||
| членувано | ми-ро-лю-би-ви-те | ||