миролюбивост

Речник на българския език

миролюбѝвост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (8)

  • меролюбивос
  • меролюбивус
  • мерулюбивос
  • мерулюбивус
  • миролюбивос
  • миролюбивус
  • мирулюбивос
  • мирулюбивус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-ро-лю-би-вост
членувано ми-ро-лю-би-вост-та
мн.ч. ми-ро-лю-би-вос-ти
членувано ми-ро-лю-би-вос-ти-те
звателна форма